На гости при баба и дядо
"БАБО, ДЯДО, Я КАЖЕТЕ!
С УМ И РАЗУМ НИ ДАРЕТЕ!"
В последните дни на месец септември 2020, всички деца от ДГ "Слънце" се отправиха на гости към къщата на баба и дядо на село, с идеята да се докоснат до трудолюбието на старите българи, да се заредят с гордост и уважение към традициите, с родолюбие, с обич към природата и нейното есенно изобилие.
Вдъхновени от увлекателните разкази на любезните домакини за бита, традициите, отглеждането на реколтата и приготвянето на зимнината, малчуганите с желание се включиха в разнообразните дейности, свързани с подготовката за зимата.
Помогнаха на баба да свари вкусна домашна лютеница като сами пекоха чушките и бъркаха доматите на огъня. Насладиха се на печените картофи, които сами извадиха от градината. Нанизаха сладките чушки на "везаници" като истински герданчета. Събраха в кошничка яйцата, които кокошките на баба бяха снесли в кокошарника. Погрижиха се и за винцето на дядо, като обраха узрялото вече грозде и с работливите си ръчички орониха зрънцата в старото дървено буренце. Нахраниха малките гъски с трохички, запознаха се с дългия път на зрънцето - от житния клас на нивата до вкусния хляб на домашната трапеза.
В края на гостуването, зелената морава в двора се превърна в обширна сцена за танци и забавления. Дядо пукна с пушката и поведе хорото, а децата само това чакаха... Малките им крачета припряно се впуснаха в ритъма на фолклорните танци. Дори и есенните цветя на баба сякаш се наслаждаваха на това празнично веселие и цветовете им станаха още по - ярки, а омайният им аромат - още по - наситен!
Тези дни върнахме времето назад и помогнахме на нашите възпитаници да бъдат истински участници в приказката „Имало едно време един дядо и една баба…“ Гостуването на село затвърди идеята, че общуването между поколенията е важен път и осъзнатост за израстването детската личност.
С УМ И РАЗУМ НИ ДАРЕТЕ!"
В последните дни на месец септември 2020, всички деца от ДГ "Слънце" се отправиха на гости към къщата на баба и дядо на село, с идеята да се докоснат до трудолюбието на старите българи, да се заредят с гордост и уважение към традициите, с родолюбие, с обич към природата и нейното есенно изобилие.
Вдъхновени от увлекателните разкази на любезните домакини за бита, традициите, отглеждането на реколтата и приготвянето на зимнината, малчуганите с желание се включиха в разнообразните дейности, свързани с подготовката за зимата.
Помогнаха на баба да свари вкусна домашна лютеница като сами пекоха чушките и бъркаха доматите на огъня. Насладиха се на печените картофи, които сами извадиха от градината. Нанизаха сладките чушки на "везаници" като истински герданчета. Събраха в кошничка яйцата, които кокошките на баба бяха снесли в кокошарника. Погрижиха се и за винцето на дядо, като обраха узрялото вече грозде и с работливите си ръчички орониха зрънцата в старото дървено буренце. Нахраниха малките гъски с трохички, запознаха се с дългия път на зрънцето - от житния клас на нивата до вкусния хляб на домашната трапеза.
В края на гостуването, зелената морава в двора се превърна в обширна сцена за танци и забавления. Дядо пукна с пушката и поведе хорото, а децата само това чакаха... Малките им крачета припряно се впуснаха в ритъма на фолклорните танци. Дори и есенните цветя на баба сякаш се наслаждаваха на това празнично веселие и цветовете им станаха още по - ярки, а омайният им аромат - още по - наситен!
Тези дни върнахме времето назад и помогнахме на нашите възпитаници да бъдат истински участници в приказката „Имало едно време един дядо и една баба…“ Гостуването на село затвърди идеята, че общуването между поколенията е важен път и осъзнатост за израстването детската личност.