Вън е люта зима,
сняг до пояс има,
а ветрецът вее,
зимна песен пее…

В група „Слънце“ е топло, уютно и ухае на билки. Децата със затаен дъх слушат откъс от приказката “Горската аптека“, след което на екрана на мултимедията оживяват моменти от лятната екскурзия до хижа „Три буки“ в Осоговския балкан.Те им припомниха за дъхавите поляни, изпъстрени с многобройни цветя и че цветята не са просто цветя, а билки –"лечилки".

Припомниха си, че брането, сушенето и прибирането на билките си има правила, че много отдавна хората не са имали други лекарства и са се лекували само с билки. Научиха, че „за всяка болка има билка“, но трябва добре да познаваш растенията и техните свойства:„При настинка чай си свари от тинтява, топъл го пий да те сгрява!".

Децата с огромен интерес разглеждаха билките, сравняваха ги по аромат, споделяха предпочитания. Разглеждаха книжки с илюстрации на билки /“Домашна аптека“, „Горицвет“/, обсъждаха помежду си изобразеното. Обогатиха речниковия си запас с думите: запарка, отвара, лайка, липа, риган, мащерка, мурсалски чай, дива мента, шипка, пелин.
Под ръководството на учителката, децата упражниха правенето на запарка от билков букет и разказаха как се ползват в къщи билковите чайове. Откриха, че в току що приготвения чай най-силно изразен е ароматът на лайка. И не на последно място- най-сладък и ароматен е чаят, сервиран в порцеланова чашка и споделен с приятели!
А на вън е люта зима, сезонът на честото боледуване. Децата вече знаят, че освен лекарствата, предписани от лекаря, на помощ можем да повикаме и лечебните свойства на билките. От тези билки можем да пием и когато сме болни, и за удоволствие.