" Аз съм дете на децата
   рожба на детски ръце.
   И съм сърдечен приятел
    нищо, че нямам сърце! "

Снежният човек, който най - малките възпитаници на детската градина направиха на двора им донесе много радост и весели емоции, заради добродушната си и лъчезарна природа, която притежаваше. Децата го нарекоха     " Снежко ". Не му липсваха и задължителните атрибути - морков, въгленчета и метла. Малчуганите го гушкаха, говореха му и го милваха.

Вдъхновени от любовта си към Снежко, "кокиченцата" решиха да направят първите си опити в апликирането и да пресъздадат неговия образ върху цветни картички. Малките им пръстчета с нетърпение подбираха приготвените материали и с голямо усърдие грижливо залепваха отделните части. Готовите поздравителни картички, от които се усмихваше щастливият и добродушен Снежко бяха толкова очарователни, че малчуганите нямаха търпение да се похвалят и да зарадват с тях своите родители.